Игрището край реката

**Lucas Scott** Пет Апр 29, 2011 5:43 pm

Тук се намираше игрището край реката.Мястото беше доста приятно.И всеки можеше да дойде и да играе.
Игрището край реката 07um7

**Nicole Dahlia ♥** Пет Апр 29, 2011 6:28 pm

Училище, тренировки, вкъщи... - прекрасното ми лишено от разнообразие ежедневие. Отново бях на път към вкъщи. Откакто живеех самам не ми беше никак лесно. Вярно - Елизабет ми пращаше често пари, но все пак... Оказа се, че да живееш сам никак не било лесно.
Пътя за вкъщи, реката, баскетболното игрище... Погледът ми се спря на едно момче - беше само и премяташе топката по какъв ли не начин. И да си призная - никога не съм разбирала от баскетбол. Всичко около него ми беше толкова мътно... Въпреки че брат ми от време на време се опитваше да ме научи да играя, всеки опит завършваше с провал.
Седнах на една от пейките и се загледах в момчето. След няколко минути явно и той ме забеляза.
- Извинявай, притеснявам ли те? - попитах и леко прехапах устна.

**Lucas Scott** Пет Апр 29, 2011 6:33 pm

След дългите дни,аз отново имах нужда да остана сам за известно верме.Исках да съм сам и да си мисля за каквото искам,без никой да ме прекъсва.
В училището всичко беше страхотно,но сега имахме изпити и просто това напрежение ми идваше в повече.Прибрах се вкъщи и седнах да си пиша домашите,но те бяха много скучни.
Реших отново да отида до игрището край реката и да поиграя малко баскетбол.Взех топката и сложих слушалките в ушите си.Започнах да тупкам и да вървя.Минах моста,а после се озовах при самото игрище.
Застанах пред един кош и свалих тениската си.Започнах да играя.Стрелях в коша.
По едно време усетих чуждо присъствие.Огледах се и видях едно момиче.Тя беше голяма горе долу колкото мен.Тя попита дали ме притеснява.Усмихнах се.
-Не ме притесняваш! - отговорих `и,след което метнах още веднъж топката.

**Nicole Dahlia ♥** Пет Апр 29, 2011 6:42 pm

Усмихнах се. Всъщност... нямаше да се учудя ако ме беше отпратил. Все пак... едва ли на мен би ми било приятно да седят и да ме зяпат отсрани непознати.
Изправих се и промуших глава през презрамката на чантата си, пълна с учебници, които дори не използвах. Оставих чантата на пейката, както и онези стихове написани през последния час, които стисках толкова силно в ръката си. Закрачих към момчето и след миг вече бях до него.
- Може ли? - попитах тихо и се усмихнах, като посочих топката в ръцете му.
Подаде ми топката в ръка. Хванах я с длани и я изтласках към коша. Вкарах!? Аз вкарах топката!? Ухилих се, като вдигнах ръка във въздуха и изписках победоносно.

**Lucas Scott** Пет Апр 29, 2011 6:46 pm

По едно време тя дойде към мен и поиска да стреля в коша.Нямах нищо против.Подадох `и топката и я зачаках да стреля,като скръстих ръцете си пред гърдите си.
Тя вкара.Явно не само аз бях изненадан.Тя започна да подскача.Усмихнах се.Доста интересна реакция.Тя се спря и погледна към мен.Погледнах право в очите `и.За момент останах така.Очите `и бяха страхотни.Загледах се в очите `и и дори не се усетих,кога тя се беше подместила.Размърдах се и отново се усмихнах.
Реших,че е крайно време да се представя.
-Аз съм Лукас Скот! - представих се и подадох ръката си.Все още в ума ми бяха очите `и,и когато тя не ме забелязваше аз отново поглеждах към прекрасните `и очи.

**Nicole Dahlia ♥** Пет Апр 29, 2011 7:02 pm

- Аз съм Лукас Скот. - представи се и подаде ръка, за да се здрависаме.
Усмихнах се с онази обичайна приятелска, но в същото време страшно чаровна усмивка.
- Никол Далия. - хванах ръката му.
- Приятно ми е. - погледнах го в очите, като не свалих усмивката от лицето си.
Спуснах набързо поглед по тялото му. Беше атлетичен, красив. Харесваше ми. Поне на външен вид.
Няколко секунди очите ми не се отделяха от неговите. Накрая се осъзнах, пуснах ръката му и направих крачка назад.
- Ъъ... Често ли идваш тук? - попитах и повдигнах вежди.
Опитвах да завържа разговор... Калко ли зле изглеждах отстрани....

**Lucas Scott** Пет Апр 29, 2011 7:06 pm

Тя също ме огледа.И сигурно гледката `и хареса и то доста,защото се усмихна,когато "оглеждането" приключи.
Никол ме попита дали често идвам тук.Усмихнах се.
-Това е мястото,което посещавам най - много.Когато не съм на училище и вкъща съм тук. - казах `и аз и се засмях.
Двамата отидохме и седнахме на пейките.Обърнах се към нея и се замислих какво да я попитам аз.
-Ти какво правиш тук,от много време идвам,а не съм те виждал? - попитах я направо аз и се усмихнах отново.

**Nicole Dahlia ♥** Пет Апр 29, 2011 7:17 pm

Преместихме се на пейката до нещата ми. Каза, че идва често. Е, аз също минавах оттук, но защо ли никога не се бяхме засичали...
- Живея наблизо. - отговорих.
Поредната приветлива усмивка изгря на лицето ми.
- Напът за вкъщи ми е. Но не се учудвай, че не си ме виждал - нямам абсолютно никаква представа какво е това същество "баскетбол" и просто подминавам игрището. - засмях се леко.
След секунда отместих погледа си и се загледах в далечината.
- Знаеш ли, изглеждаш ми адски познат. - отново погледнах Лукас.

**Lucas Scott** Съб Апр 30, 2011 7:38 am

Тя каза,че `и изглеждам много познат.Замислих се над думите `и.Аз всъщност не бях от известните в училище.Повечето ученици ме знаеха от това,че играя баскетбол,но нищо повече.
-Не знам,аз не съм от най - известните,сигурно ме знаеш от баскетболния отбор. - предположих аз и се усмихнах. - Но сто процента познаваш брат ми Нейтън. - засмях се,след което се загледах в коша.
Нямах никаква представа за това,което сега ще си говорим.Реших,че трябва да спра тишината.
-Разкажи ми повече за теб Никол. - казах аз и я погледнах отново в онези страх стахотни и пленяващи очи.

**Nicole Dahlia ♥** Съб Апр 30, 2011 8:18 am

Нейтън... вярно.
- Разкажи ми повече за теб, Никол. - след думите му се усмихнах фалшиво и забих поглед в земята.
Всъщност... мразех да разказвам историята на живота си. Предпочитах просто да си замълча и да продължа напред.
Замислих се за миг и погледнах Лукас.
- Ами... Живях в Сан Франциско с леля си и брат си и наскоро се преместих тук. Ъъъ... Както казах - апартаментът ми е наблизо. - за момент млъкнах, докато измиссля какво повече да кажа.
- Обичам музиката. Умея да пея и да свиря на китара и пиано... Главно е това. - усмихнах се и го погледнах отново.
- Ами ти? Би ли ми разказал за себе си?

**Lucas Scott** Пон Май 02, 2011 8:41 am

След като Никол ми разказа за себе си,беше ред и аз да `и разкажа.Малко ми стана гадно,защото историята ми беше от скучните.
Реших все пак да не я оставям без отговор на въпроса,затова кимнах и се приготвих за разказа.
-Ами,имам полу - брат.Майка ми ме е отгледала съвсем самичка с помоща на чичо ми Кийт.Баща ми - Дан има още един син и една жена,с които ние с майка ми не се разбираме.Наскоро станах част от баскетболния отбор в училище,защото им трябваха играчи. - разказах на един дъх. - Това е! - казах накрая и я погледна.Усмихнах `и се,след което се загледах напред.

**Nicole Dahlia ♥** Пон Май 02, 2011 7:11 pm

Наистина беше жалко, че родителите му са разведени. Но пък като се замисля... моите бяха мъртви. И да си призная, още от малка си мечтаех за нормално семейство - майка си, баща си, брат си. Толкова много ли исках?!.... Но не... Животът ми никога нямаше да бъде нормален. Особено сега - отделена от единсвените си роднини и близки хора. В града никак не ми беше лесно. Някак... не ми бе приятно. Или поне хората не ми допадаха. Повечето хора...
Стояхме така и мълчахме дълго време. Чудех се какво да кажа, за да спра непоносимото мълчание.
- Какво предочиташ - ден или нощ? - попитах.
Вярно, въпросът беше... меко казано тъп, но точно в момента нищо друго не ми хрумваше.

**Lucas Scott** Пон Май 02, 2011 7:22 pm

Тя попита кое предпочитам.Ден или нощ?
Замислих се над въпроса `и.Вероятно това беше единствения въпрос до сега,който успя да ме накара да се замисля.
-Труден въпрос,но избирам точно между деня и ноща.Това време ми е любимото. - казах аз с лека загадъчност и се засмях.
Получих СМС от Клюкарката с дата за някакво парти.Не знаех дали да отида или да си остана вкъщи.
-Щe ходиш ли на партито,в къщата на... - погледнах към екрана на телефона си.- Брук?

**Nicole Dahlia ♥** Пон Май 02, 2011 7:36 pm

Изведнъж от джоба му се чу шум. Явно от телефона. Тоест... явно беше получил СМС.
- Ще ходиш ли на партито в къщата на.... - погледна телефона си.
Докато казваше името на човека, в когото щеше да бъде даденото парти, моят телефон също започна да вибрира. Явно бях получила същия СМС. Не чух добре името, но нямаше и смисъл - в СМС-а пишеше всичко.
- Ъм... Не знам. Все още нямам много приятели тук и... Може би що пропусна. - отговорих и едва след това го погледнах.
- Оу, извинявай. Ти ако ще ходиш... Да не те задържам? - повдигнах вежди леко притеснено.

**Lucas Scott** Вто Май 03, 2011 7:35 am

Тя каза,че няма да ходи,след което каза,че не иска да ми пречи и да не ме задържа.Аз все още се чудех дали да отида на партито.Сигурно там щеше да е гадния ми брат,който щеше да се перчи и да се прави на много важен.
Но като се замисля,може би щеше да е хубаво да отида и да видя какво ще стане.А и никой не ми е забранил да отида.
-Ами да.Смятам да отида. - казах аз и се усмихнах лекичко.Изправих се и облякох тениската си,след което погледнах към Никол. - Аз ще ходя на партито,ако искаш може и ти да дойдеш.Ако ти доскучае.А и аз ще съм там.Така че няма да са всички непознати за теб. - намигнах `и приятелски,след което тръгнах към нас.

Sponsored content

Игрището край реката

Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката

Re: Игрището край реката