Re: Къщата на Brooke Davis

**Brooke Davis** Сря Май 04, 2011 5:28 pm

Хейли започна да говори,но се спря и смени темата,а й нейната фалшива усмивка не минаваше пред мен.Познавах я твърде добре че да може да ме излъже без да разбера.
-Хей,фалшива усмивка и отклоняване на темата,Хейли, това съм аз знаеш че не можеш да ме излъжеш.Кажи кой или какво е виновен за това твое състояние и ще си получи заслуженото..-добих сериозен вид и хванах Хейли за ръката която се опитваше да се измъкне,върна се до мен на пейката и с големи усилия я накарах да ми каже какво се случва...
-Хейли,знаеш че мразя да имаме тайни,кажи ми какво е станало,ВЕДНАГА..-повиших леко тона Хейлс ме погледна и едва не заплака,очите и бяха пълни със сълзи който едва не бяха се стекли по бузите й,аз я дръпнах към мен и я прегърнах,а тя заплака....

**Damon Salvatore** Чет Май 05, 2011 6:29 pm

Туко-що се бях завърнал в Трий Хил и чух че старата ми приятлка Брук прави парти.Затов реших да отида и да се срещнем и да се позабавлявам пък и Нейтан май щеше да ходи.Повървях малко и стигнах Жилищната зона,не знаех коя е къщата да Брук и затова попитах едно момиче, което стоеше на тротоара,тя се усмихна мило и ми посочи една голяма къща.Повървях и се озовах пред една голяма врата,помислих си дали да не звънна,но това беше парти никой нямаше да чуе,затова си влязох сякаш съм у дома си..А и Брук нищо нямаше да ми каже,все пак бяхме приятели.Влязох и започнах да се бутам между хората и накрая съзрях Брук.Красивата и все така секси брионетка.Брук беше прегърнала някакво момиче.Приближих се...
-Хей,красавице как си...?-попитах аз,Брук.-Не могада повярвам че те виждам тъжна,за момичето да ама за теб,не него вярвам.Брук Дейвис прави парти и не се забавлява,това е голямо събитие.-засмях се леко,Брук се изправи и момичето което беше прегърнала ми се усмихна весело.Брук скочи на врата ми и ме разцелува,но не се учудвах бяхме много близки,а и сме имали връзка преди,но за радост си бяхме останали приятели....

**Brooke Davis** Чет Май 05, 2011 6:43 pm

Хейли се успокои и в същият момент се появи стар приятел.С него сме имали една кратка връзка,но си оставахме приятели..Като го видях не се сдържах и се хвърлих на врата му и го разцелувах...
-Е как да съм бе мишленце след като те видях съм супер..ти как си..как се появи тук?-"мишленце"беше нашето обръщение от както се познаваме,не можех да повярвам,че той е тук.Този път нямаше да му се размине,той беше неустойм бас ловя че утре някоя щеше да му се натиска.Не се бяхме виждали от 2-3 години...

**Haley James** Чет Май 05, 2011 6:45 pm

До нас дойде някакво момче, което вероятно познаваше Брук.По описанията на Нейт това беше приятелят му.Усмихнах му се весело, но Брук не го остави да отговори и го запрегръща, все едно беше на отриване на новата клекция на Армани.
-Амм, ти да не си приятелпт на Нейт! - казах му и се исмихнах.Момчето ми кимна с глава, колто можеше.Засмях се леко и телефона ми изваня.Беше Нейтън както винаги, не можеше без мен.
-Хей, къде си?Кога ще идваш? - залях го с въпрости си, още преди да каже и дума, която да чуя през сушалката.Отдалечих се малко от момчето и Брук, които си говореха.
-Хайде, казвай не ме дръж така неимформирана!! - засмях се, и от вълнение започнах да скачам по поляната и да тъпча райграса в градината на Брук.Нещо ме стресна, не беше нещо а някой.Нейтън разбира се, неговите изненада, които ме радваха всеки път.Пуснах телефона си на земята и се хвърлих на врата на Нейтън целувайки го..

**Vincent J.Rider** Съб Май 07, 2011 6:38 pm

-> продължение от на Кристофър мнението

- Това исках да чуя. - върху лицето на Райдър се разля подозрителна усмивка, която просто нямаше как да сдържи, като се имаше предвид, че най-добрият му приятел гледаше вратата като хипнотизиран. Което можеше да значи само едно нещо - чакаше някого.А до колкото помнеше, Кристофър не бе му споменал абсолютно нищо включващо появата на стриптизьорки, което водеше до друга мисъл - Крис чакаше някого... Или по-скоро, някой важен.
Винс побутна леко приятеля си, като че ли се намираха в детската градина и демонстративно извърна главата му към своята като че ли се канеше всеки момент да го дари с голяма, влажна целувка, която много добре щеше да подхожда на кучешките му очи.
- Освен ако не очакваш от тази врата да се покаже огромна торта с полу-гола мулатка отвътре... не искам да знам какво очакваш. - каза Вин и излъга. В интерес на истината му бе изключително интересно какво може да е било нещото, привлякло погледа на приятеля му.
Русокоското реши да се самообслужи с една от бирите, които самият той бе донесъл, решен да се подмаже на Крис и със замах изсипа половината количество в устата си.
- Сподели, скъпи мой приятелю, какво те мъчи? - започна престорено Винс, но не се сдържа и продължи - Хайде, че ми е интересно, говори, говори.

**Christopher Rain** Съб Май 07, 2011 7:07 pm

Едно можеше да бъде сигурно - Кристофър никога не оставаше загадка за Винс. Някак си кучешкия поглед на Райдър точно като радър хващаше нервното състояние на Крис или онзи поглед пълен с очакване и някаква печал и бързо успяваше да стигне до извода, че пикантна клюка се върти около русокоското.
Колко пикантна бе сега, беше друг върпос. Крис просто беше открил човек от миналото си, с който беше странно свъзан и както до сега не го осъзнаваше, сега изведнъж бе остановил, че дори се притеснява за момичето, чиито очи не беше срещал с години и то в буквален смисъл. Чаровника погледна към приятеля си, който за отрицателно време бе погълнал голяма количесто от бутилката си с бира, и реши да не го одостои с отговор на така превъзбудените му въпроси и подкани да говори. Кристофър възможно най-лажерно вдигна бутилката с водка, която си беше свил от кухнята, и отпи няколко глътки, които хубаво опърлиха гърлото му. Поглед му несъзнателно отново бе насочен към вратата и Крис вече сам се обеждаваше колко абсурдно изглеждаше от страни като го прави.
Естествено Райдър долови погледа му и последва поредното побутване тип "детска градина", а на показ излезе поредния влажен кучешки поглед, който удари Крис в правилното място.
Тиха, равна въздишка се откъсна от гърдите на русокоското, и той се огледа за най-близкото свободно канапе, а когато го откри седна тежко на него и изчака търпеливо Винс да си дотътри стргнатото дупе до него.
- Окей, запознат си с миналото ми... - започна Кристофър и издиша бавно. - Днес срещнах момичето, чиито баща ме върна към живот...така да се каже, и сега не мога да си я избия от главата.

**Chelsea de Ravin** Пон Май 09, 2011 1:28 pm

Партито вървеше доста добре..
Имаше едно сладко момче,което ми бе грабнало окото,но беше доста заето,явно говореше с най-добрия си приятел.
Подсмихнах се и минах покрай него,отивайки да си взема още алкохол,явно не бях пила достатъчно. Въпреки че утре имах тренировки щях да се забавлявам.
Взех си един патрон Текила и се загледах в момчето доста съсредоточено.
Имаше доста мускулесто тяло,а за очите да не говорим.

Sponsored content